Едно от най-често срещаните вестникарски определения за заложна къща в българските медии е „депо за крадени вещи”. До такава степен е станало нарицателно за българските заложни къщи, че чак е трудно да чуеш заложна къща без да последва нещо в стил „крадени вещи”. Но дали реално е така или просто този синоним е пришит незаслужено на институциите занимаващи се с кредитиране срещу залог? Ще представя моята гледна точка като мениджър във втората по големина верига заложни къщи в България. Парадоксалното е, че тезата, че бизнесът на заложните къщи и крадените вещи са неразделно свързани се опровергава от органите на МВР, докато медиите в търсене на сензации продължават да я преекспонират в търсене на сензации. Истината е далеч по-различна – вероятността да попаднете на крадена вещ в работеща съгласно закона заложна къща е пренебрежимо малка. Все пак ще си позволя да дам няколко съвета, за да бъде минимизиран още повече този риск за клиента закупил стока втора употреба от заложна къща.
1. На първо място избягвайте услугите на заложни къщи, върху които имат надпис, че работят денонощно. Обикновено кражбите, въоръжените грабежи и т.н. посегателства се извършват през тъмната част на денонощието за да задоволят моментни финансови нужди на престъпниците, които целят максимално бързо освобождаване от своята стока, като най-удобната алтернатива са имено подобни денонощи кредитни институции. Точно в тях обикновено се пласират тези придобити по престъпен начин вещи и клиентът следва да е много по-предпазлив с тях.
2. Въздаржайте се от покупки на „изгорели” вещи от заложни къщи със съмнителна репутация и откровено неподдържан или зле поддържан ред на регистрите за заложени и купени вещи. Обикновено малките квартални заложни къщи са точно такива. В случай, че у Вас бъде открита крадена вещ те най-вероятно ще отрекат, че са Ви я продали, а и няма да има никакви писмени доказателства, които да показват противното.
3. Винаги изисквайте касова бележка, която да доказва продажбата, за да можете все пак в случай, че дадена вещ се окаже крадена да можете да претендирате обезщетение за причинените Ви материални вреди от заложната къща, в случай, че не успеете да постигнете споразумене за обезщетяване по извънсъдебен път.
Следо това малко отклонение посветено на предпазването на потребителя от риска да получи крадена вещ от заложна къща ще се върна на фактите, които правят работещите съгласно наредбата заложните къщи място с малък риск от крадени вещи за клиентите им.
На първо място, престъпник с някакъв процент интелигентност не би пласирал крадена вещ в заложна къща разполагаща със софтуер, регистри и отговаряща на изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи, а именно изискването за видеокамери. Служителите в легално работещите заложни къщи извършват залозите срещу предоставяне на лична карта от лицето, което залага. След като в резултат от действията на криминална полиция бъде задържан извършителят и той посочи къде се намира крадената вещ, разследващите органи с протокола за доброволно предаване или за претърсване и изземване получават неоспорими веществени доказателства – собственоръчно подписан заложен билет, записи от видеокамери и свидетелски показания, с които извършителя няма дори минимален шанс да избегне присъдата.
На второ място в изчистването на имиджа като депо на крадени вещи е и самата роля на заложните къщи, които следва незабавно след изземването от разследващите органи да подадат сигнал за измама и съставяне на частен документ с невярно съдържание /чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК/. По този начин освен преследване на претърпяната имуществена вреда ще се осъществи и превенция като бъдат респектирани останалите криминално проявени, които са решили да заложат придобити по престъпен начин вещи. За съжаление голяма част от заложните къщи не преследват заложилите кредини вещи, първо защото нямат изрядна документация, за да го правят и второ не желаят да инвестират пари в юридически консултации, които понякога са в пъти по-скъпи от претърпяната вреда. В тази връзка в една следваща статия ще се постарая да разгледам основните моменти за защита на заложната къща при изземване на вещи и примерни сигнали и жалби за реализирането и.
На трето място самите законно работещи заложни къщи нямат никакъв интерес при тях или при техни клиенти да бъдат открити крадени вещи. В първия случай се уврежда доброто име на заложната къща, а във втория се подкопава така важното доверие между заложна къща и клиент. И в двата случай това има негативно отражение за бизнеса и имиджа не само на конкретната заложна къща, но и за останалите участници на пазара на кредитирането срещу залог. Необходимостта в конкретния случай да се обезщети клиента произтича от общото правило в пазарната икономика „Клиента е цар!” и морално задължение е на заложната къща сама да преследва ощетилия я престъпник и да обезщети пострадалия клиент, за да бъдат избегнати евентуални искове срещу заложната къща, на които клиентът има право.
Предвид гореизложеното мога обосновано да твърдя, че легално работещите заложните къщи не са в никакъв случай депа за крадени вещи, а кредитни институции държащи на доброто си име и доверието на клиентие си. Това, че голяма част от българските журналисти в името на единия хонорар си позволяват да търсят евтини сензации и да отразяват изключително необективно бизнеса с кредитиране срещу залог подробно съм разгледал в статията „Заложните къщи и медиите”.