Скоро в онлайн пространството излезе проекта за изменение и допълнение на Наредбата за дейността на заложните къщи. По принцип подобно действие се очакваше много по-рано предвид очевидната неефективност на така приетия нормативен акт. След многобройните критики към наредбата и от самите заложни къщи, от клинтите, а и от медиите правителството накрая реши, че е нужна промяна. Лично аз, когато за първи път чух за промените бях изключително скептичен предвид това, че Наредбата за дейността на заложните къщи очевидно беше писана от хора тотално непознаващи материята „заложни къщи”, а вероятно и същите тези хора щяха да пишат и промените. Имах и малката надежда, че все пак законотворците поне малко от малко ще се вслушат в критиките и съветите, както на клиентите, така и на самите заложни къщи, желаещи да работят законно. За съжаление тези ми надежди не бяха оправдани. Но да разгледаме по подробно така предлаганите промени.
В §1 се предвижда „В чл. 3, ал. 4 думите “паметници на културата” се заменят с „движими културни ценности”, а думите „оръжие и боеприпаси” се заменят с “както и оръжие и боеприпаси, за чието придобиване, съхраняване, носене и употреба се изисква разрешение”. За несъответствието със Закона за културнато наследство съм писал в статията „Какво не може да се залага в заложна къща? ” По интересно е, че се допълва частта от чл. 3, ал 4 в съответствие с навия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, с който на оръжия бяха приравнени и газсигналните и пневматичните оръжия, които до преди това бяха на свободна продажба и в качеството си на движими вещи не съществуваше проблем да бъдат залагани в заложна къща. Като цяло вкарването на забрана за залог на движими културни ценности не касае в голяма степен заложните къщи, защото те имат своя отделен пазар и вероятността да бъдат заложени клони силно към нула. Журналистически глупости от рода на „Гонят иманярите от заложните къщи” мога да окачествя само като лъжа и евтина сензациозност, по простата причина, че до сега няма заловени културни ценности в нито една заложна къща. Просто такива вещи не циркулират в заложните къщи. Но нашите законотворци са безкрайно далече от действителността и повече вярват на жълтата българска журналистика отколкото на докладите на собственото си МВР и Министерство на културата. Въпреки явната ирелевантоност на тази законова наредба не е излишно да я има – поне журналистите малко по трудно ще си измислят фантастични конспирации за връзки между заложните къщи и иманярите. J
В § 2. е предложено следното допълнение „В чл. 6, ал. 1 се създава изречение второ: “Заложната къща може да съхранява особено ценни вещи и вещи с висока стойност в лицензиран трезор, което се отразява в регистъра по чл. 10, ал. 1.” Неадекватността на тази разпоредба е в няколко направления: първо – никъде не се посочва дефиниция на понятето „особено ценни вещи” и „вещи с висока стойност” . Какви са тези вещи, до колко лева и т.н. Лицензирани трезори има само в големите градове, докато в по-малките подобни услуги не се предлагат. Похвално е поне, че във въпросната разпоредба е употребена алтернативната форма „може” тоест може и да се съхранява в трезор, но може и да не се съхранява в такъв. За неудобството на клиента да чака след като плати заема, за неуредените въпроси в какъв срок трябва да заяви, че ще си вземе вещта, как е уредено правото му в такъв случай да проверява вещта нищо не се споменава. Във връзка с § 2 и § 3 е и създъваната т. 3 в чл. 10 „данни, посочващи мястото на съхранение на вещта, а когато се предвижда вещта да бъде съхранявана в лицензиран трезор – точен адрес на лицензирания трезор и номер на депозитното удостоверение”
В § 4 В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: “(3) Заложната къща, не по-късно от 24 часа след извършване на продажбата, изпраща уведомление за това до притежателя на заложния билет писмено на хартиен или друг траен носител, даващ възможност на притежателя на заложния билет да съхранява адресираната до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.”; 2. В ал. 4 след думата „може” се добавя думата „еднократно”; 3. Създава се ал. 5: “(5) Информация от регистъра по ал. 1 и от протокола по ал. 2, т. 4, която се предоставя на притежателя на заложния билет, не може да съдържа лични данни за купувача на заложената вещ.”. Промените в тази част са основно в това, че задължението на заложната къща да уведоми притежателя на заложния билет за продажбата в 24-часов срок. Докато преди това уведомлението можеше да бъде направено по e-mail или чрез SMS сега изискването е да бъде на „хартиен или друг траен носител”. На законодателя на когото е хрумнала подобна гениална мисъл искам да задам няколко въпроса точно по този член. На първо място какво е това „друг траен носител” – има няколко варианта – например електронни носители /СД, ДВД, флаш памети/, които обаче не отговяря на условието „позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация”. Неедекватността с българската действителност е просто фрапираща. Да се известяват клиентите, чиито вещи са продадени на по-висока цена – това е добро решение, гарантиращо правата на клиента, но да се изпраща на всеки е неоправдан разход, който само допълнително би натоварил клиента. Клиентите от чиито вещи могат да се прададат на по-високи цени от сбора на заем + лихви + такси са между 2 и 5 % и не би се отразило нито на клиентите, нито на заложните къщи. Ал 5 и изисквените за непредоставяне на лични данни на купувача е допълнение, което е в съответствие със Закона за защита на личните данни и по никакъв начин не се отразява в положителна или отрицателна насока на ефективността на Наредбата за дейността на заложните къщи.
§ 5. В чл. 19 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 след думите “в помещението на заложната къща” се добавя “или в лицензиран трезор”; 2. В ал. 3 се създава изречение второ: “Едрогабаритни вещи могат да се съхраняват и без опаковка, като в този случай върху тях трябва да е прикрепен номера на заложния билет.” Промяната в ал. 2 е в съответстви с направените промени в § 2. В ал. 3 обаче се предвижда изключение от общото правило за съхранение като за едрогабаритните вещи /пак не се дава определение какво е това „едрогабаритна вещ”/ съхранението може и да е без опаковка, което е може би единствената продиктувана от практиката разпоредба.
§ 6. В чл. 23 се създава ал. 6: “(6) Ако получената за вещта цена е по-голяма от обезпеченото с нея парично задължение, заложната къща уведомява заемателя и в срок до 30 дни изплаща разликата на притежателя на заложния билет.” Това е ярък пример за законотворческо недомислие – вместо всички въпроси касаещи продажбата да бъдат уредени в една глава и съответно в един член едно и също се повтаря на някалко места. Човек да се чуди – има едно уведомяване по чл 11 за извършена продажба и едно по чл 23 за извършена продажба на по-висока цена. За първото срока е 24 часа, за второто срок няма. Дали може да се пусне уведомленито за продажба и за получаването на разлика на веднъж също не е ясно. Изхождайки от тези два члена това са две различни уведомления и за да се изпълни условието да бъдат изпратени съгласно промените в наредбата това следва да стане в срок от 24 часа след продажбата – в противен случай едното се изпраща до 24 часа, а уведомлениет за разлика може да бъде изпратено например на 29 ден и докато притежателя на заложния билет се накани да дойде, да е станал 31-я ден и правото му да получи разликата да се погаси. Галимацията и вратичките са колкото си поискаш. Подобно е и положението в § 7. „В чл. 27, ал. 2 след думата “цена” се добавя “при продажбата по реда на чл. 26”, който касае продажбата на вещи с продажна цена над 5000 лв.
В тотално недоумение обаче ме остави следната разпоредба на §1a § 8. В преходните и заключителни разпоредби се създава §1а: “§1а. Всички лица, които по занятие извършват дейност по предоставяне на парични заеми обезпечени с предоставяне на движими вещи, доколкото в нормативен акт не е предвидено друго, следва да отговарят на изискванията на тази наредба.”.Ако не съществуваше § 1 с абсолютно същия смисъл и съдържание съществуването му щеше да е оправдано, но при това положение това е абсолютно излишен парграф.
В § 9. В Приложение № 2 към чл. 10, ал. 1 след колона “Данни за заложената вещ – описание, модел, марка, година на производство, сериен №, цена” се добавя нова колона “Място на съхранение на вещта” и § 10. В т. 8 от Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2, след думите „условията за предсрочно погасяване на заема” се поставя запетая и се добавя „място на съхранение на вещта” са засегнати технически въпроси за допълнение съгласно промените в чл. 6
Като крайна оценка за предлаганите промени като положителна черта може да се посочи синхронизирането с други закони. Реално обаче няма никакъв напредък по отношение частното лихварство, оказионните магазини и златарските ателиета извършващи кредитиране срещу залог без да попадат в сферата на дейност на Наредбата. В случая се касае основно за някави козметични доработки без реално приложение и нищо не променящи в дейността на заложните къщи, които откровено бих окачествил като отбиване на номера, колкото да се замажат очите и на клиенти и на журналисти, че се прави нещо за регулиране на кредитирането срещу залог.