Блог на Заложни къщи Доверие

През последната година и половина на пазара на кредитиране в България се наблюдава огромен ръст на т.нар. „бързи кредити” отпускани от небанкови кредитни институции. Много хора бяха повлияни от огромния като обем реклама и от възможността да получат лесни пари в разгара на кризата. Сега също толкова много искрено съжаляват за избора си, защото както ще видим по-долу са имали далеч по-изгодна и безпроблемна алтернатива за получаване на бърз кредит. В следващите редове ще разгледаме офертите, които предлагат фирмите за бързи кредити и каква алтернатива предлага една от водещите в България компании за кредитиране срещу залог – Национална верига заложни къщи Доверие.

Да вземем за пример един средностатистически бърз кредит от 200 лева. Една от големите компании за бързи кредити Easy Credit го предлага за срок от един месец срещу 50 лева оскъпяване, тоест 30 дни след сключването на договора клиентът трябва да плати 250 лв. За същия период и за същата сума в Заложни къщи Доверие клиентът би платил само 24 лева, тоест повече от 50 % по малко.

В друга компания за бързи кредити Easy Finance за същия срок и размер на кредит ще се наложи клиента да заплати 64 лв, лихви и такси. Тук оскъпяването е още по-голямо.

В Credissimo кредитния продукт „До заплата” има 66 лева оскъпяване върху кредит от 200 лв за един месец.

Горепосочените цифри лесно могат да се проверят на сайтовете на посочените институции. Сходно е положението и в другите небанкови кредитори, които по данни на БНБ са около 150, но малко от тях имат сайтове, на които клиентът да провери лихвените ставки, на които работят.

Както се вижда бързите кредити от финансови институции са около 50-65 % по-скъпи от бързите кредити срещу залог предлагани от големите заложни къщи. Бързия кредит от заложна къща също така е най-експресната форма на потребителски кредитиране защото парите буквално биват отпускани в рамките на 5 минути. Освен това с паричните заеми срещу залог клиентът си спестява всички негативни последици от това да изпадне в неплатежоспособност – допълнителни такси, съдебни дала, срещи с фирми за събиране на дългове, запори, описи и т.н. процесуални действия от частни съдебни изпълнители.

От гореизложеното се вижда, че бързият кредит от заложна къща е осезаемо по-изгоден, както и значително по – бърз и безпроблемен. В момента именно този вид потребителско кредитиране е най-подходящото за получаването на пари за спешни нужди и клиентите нуждаещи се от бързи пари си заслужава да го обмислят като вариант, и да си спестят пари и евентуални проблеми.

Повсеместната световна икономическа криза както всички помним започна именно от финансовия сектор, но един от сегментите му успя да се запази стабилен, макар и повлиян от икономическата несигурност. Това е секторът заложни къщи. Въпреки, че има данни за съществуването на заложни къщи от преди 3000 години, както се споменава в китайски документи от този период в България класическите заложни къщи започват съществуването си едва отпреди около 20 години. Много малка част от заложните къщи основани в зората на демокрацията функционират и до днес. Да ги наречем условно „тъмните времена” в историята на заложните къщи приключиха преди около 4 години, когато дейността им беше регламентирана в един макар и несъвършен нормативен акт.

В последните 2 години станахме свидетели на масово откриване и ………….. на масово закриване на подобен род финансово-кредитни институции. Конкуренцията в сектора много бързо изхвърля от пазара нежизнеспособните участници и много малък процент от новооткритите заложни къщи продължават да съществуват и след първата си година. Единици са и участниците на пазара, които имат повече от 10-15 годишна история, като една голяма част от собствениците на заложни къщи от старата генерация излязоха от пазара именно през последната година и половина.

Но преди да продължим разглеждането на темата как се справят заложните къщи в кризата трябва да обърнем внимание на някои особености на този специфичен икономически сектор. На първо място това е един от сегментите, в който няма ярко изразени монополи на национално ниво. Условно можем да приемем, че има местни монополи, но никой от участниците не е достатъчно силен, за да определя правилата на играта.

Също така, на пазара на заложни къщи сравнително скоро започнаха да се появяват веригите от офиси, като сериозните участници с повече от 10 офиса са 7-8. Вероятно в следващите 5-6 години ще станем свидетели на това как малките солови играчи или ще преминат към някоя от големите вериги или ще останат да съществуват на места, които не са атрактивни за големите играчи. Окрупняването на бизнеса със заложни къщи е подвластно на глобалната тенденция за увеличаване на мащабите и пазарния дял. Това все още не се разбира от малките участници и те със зъби и нокти се опитват да оцелеят, съпротивлявайки се героично, но безсмислено на неумолимо настъпващите промени.

Въпреки тези си особености и относителна стабилност би било несериозно да се говори за някакъв страхотен ръст поради повсеместната стагнация. Въпреки, че заложните къщи отчитат увеличен човекопоток и брой сключени договори в много от тях оборотите падат, основно поради факта, че хората имат затруднен достъп до нови, атрактивни и скъпи стоки, срещу които да получат паричен заем. Докато обаче увеличения брой клиенти е по-характерен за големите заложни къщи в малките се наблюдава отлив, като естествено има и изключения. Това ги принуждава да държат високи лихвени проценти за да си гарантират издръжката и ако не успеят да оптимизират оборота на парите си рано или късно ще бъдат изправени пред фалит.

Въпреки, че статистиката отлича ръст на доходите на българските граждани, безработицата която е резултат от повсеместната финансова криза, накара много хора да се обърнат за финансова помощ към заложните къщи.  Противно на широко разпространеното мнение заложните къщи не са ориентирани към малоимотната част от населението, а към условната българска средна класа. Работата е в това, че кредит срещу залог вземат тези, които планират да си го върнат обратно в най-скоро време. Тези, които имат нужда от пари, но нямат възможност да откупят вещите си предпочитат направо да ги продадат, като процентът на неизкупените вещи варира между 10 и 20 % от общия брой на залозите. Също така от статистиката се вижда, че младите хора са основните клиенти на българските заложни къщи,  като една от причините е, че те нямат този дълбоко вкоренен негативизъм към този сектор, който е присъщ на лицата от по-старото поколение.

И у нас и по света, основната маса клиенти се ръководят главно от това дали дадена заложна къща е в близост до тях, но в България да се обърнете към кварталната заложна къща, е всичко друго, но не и разумен избор. Просто няма никакви гаранции, че тя утре пак ще е там, че вещите ви няма да бъдат продадени с голяма печалба в нарушение на договореностите между страните или пък поради това, че наблизо няма конкуренция ще получите най-добрите условия. Много по-сигурен и логичен избор е да се обърнете към големите вериги заложни къщи с изградена репутация, които държат на клиентите си и дългосрочното сътрудничество, макар де се намират малко по-далеч от жилището ви. Това може да спести много разочарования и проблеми.

Няма успешна рецепта за това къде да бъде една заложна къща, за да бъде успешна – в някои места работят добре заложни къщи отворени в жилищни райони, а в други печеливши са тези отворени в центъра, или на места с голямо струпване на хора. За това и клиентите на заложните къщи са от различни слоеве на обществото.

Характеристиката на средностатистическия клиент на българските заложни къщи е човек живеещ до 2-3 километра от заложната къща, притежаващ лично имущество, но имащ и банкови кредити, които силно го затрудняват в момент на нужда да получи достъп до друго банково кредитиране. Средностатистическият клиент е човек със сравнително регулярни доходи, който използва заложната къща за попълване на временни и непланирани дупки в месечния бюджет, като лечение, битови сметки, ремонт на автомобил и др., което рязко се отличава от наложения образ, че масовия клиент е човек от малцинствата, живеещ от помощи и кражби.