В първата част на статията писах за основната разлика, между заложните къщи у нас и тези във Франция, и това е социалната роля, която е отредена на тези институции. В тази втора част ще разгледам още някои от особеностите на тези институции в страната на шампанското.
Както и в болшинството заложни къщи по света във френските значителна част от залозите са на бижута от благородни метали, но могат да се оставят и всякакви други ценни движими вещи – картини, скулптури, старинни мебели, а често и бутилки вино. Като недостатък може да се посочи, че предмети като коли и камиони не се залагат, поради липсата на място където да се съхраняват /позната родна картинка/, както и не се залагат бързо обезценяващи се предмети, каквато е например електрониката. Интересен факт е, че над 80% от хората, които залагат бижута са жени, и не защото мъжете не носят, а просто защото ако сте мъж, за да заложите женски обици ще трябва да докажете, че вие сте собственик, иначе искания бърз паричен заем ще ви бъде отказан.
Интересни факт с гордост изтъкван от общинските заложни къщи е, че имат и случай, в който вещта бива откупувана след 55 години! Нещо което не виждам как може да се случи в България, но пък предвид ниските лихвени проценти във франските заложни къщи е напълно възможно. Ако вещта бъде продадена на цена по-висока от тази за залог както и у нас на клиента се заплаща разликата. Таксите за съхранение са включени в общото оскъпяване на кредита, който за година възлиза на между 9 и 15 на година, /В България са между 5 и 12 % на месец/, което прави този вид кредити предпочитани от доста хора, нуждаещи се от бързи пари.
За отношението на французите към заложните къщи е показателен факта, че на жаргон те ги наричат „леля ми”. Популярния израз „Оставих часовника при леля ми” тоест заложих го в заложната къща произлиза от навика на френски благородник комарджия да го ползва като оправдание. Така и заложните къщи днес са известни с прякора си „леля ми”.
Въпреки, че услугите на френските заложни къщи са насочени към хора от низините на обществото и основната им цел не е толкова печалба колкото социално подпомагане, те са добър избор при нужда от спешни пари, като съвсем не е наложително да си човек от гетата на Париж, за да се обърнеш към тях за пари. Много хора посещават тези институции и просто за да им бъдат оценени вещи, които възнамеряват да продадат защото получават експертно мнение, което при това е и безплатно. Една не малка част от французите използват заложните къщи като трезор за съхранение на ценности докато са на почивка например, а и много хора както и у нас ги посещават просто от любопитство – за да видят какво интересно могат да си купят на добра цена.
Снимка: Wikimedia