Повсеместната световна икономическа криза както всички помним започна именно от финансовия сектор, но един от сегментите му успя да се запази стабилен, макар и повлиян от икономическата несигурност. Това е секторът заложни къщи. Въпреки, че има данни за съществуването на заложни къщи от преди 3000 години, както се споменава в китайски документи от този период в България класическите заложни къщи започват съществуването си едва отпреди около 20 години. Много малка част от заложните къщи основани в зората на демокрацията функционират и до днес. Да ги наречем условно „тъмните времена” в историята на заложните къщи приключиха преди около 4 години, когато дейността им беше регламентирана в един макар и несъвършен нормативен акт.
В последните 2 години станахме свидетели на масово откриване и ………….. на масово закриване на подобен род финансово-кредитни институции. Конкуренцията в сектора много бързо изхвърля от пазара нежизнеспособните участници и много малък процент от новооткритите заложни къщи продължават да съществуват и след първата си година. Единици са и участниците на пазара, които имат повече от 10-15 годишна история, като една голяма част от собствениците на заложни къщи от старата генерация излязоха от пазара именно през последната година и половина.
Но преди да продължим разглеждането на темата как се справят заложните къщи в кризата трябва да обърнем внимание на някои особености на този специфичен икономически сектор. На първо място това е един от сегментите, в който няма ярко изразени монополи на национално ниво. Условно можем да приемем, че има местни монополи, но никой от участниците не е достатъчно силен, за да определя правилата на играта.
Също така, на пазара на заложни къщи сравнително скоро започнаха да се появяват веригите от офиси, като сериозните участници с повече от 10 офиса са 7-8. Вероятно в следващите 5-6 години ще станем свидетели на това как малките солови играчи или ще преминат към някоя от големите вериги или ще останат да съществуват на места, които не са атрактивни за големите играчи. Окрупняването на бизнеса със заложни къщи е подвластно на глобалната тенденция за увеличаване на мащабите и пазарния дял. Това все още не се разбира от малките участници и те със зъби и нокти се опитват да оцелеят, съпротивлявайки се героично, но безсмислено на неумолимо настъпващите промени.
Въпреки тези си особености и относителна стабилност би било несериозно да се говори за някакъв страхотен ръст поради повсеместната стагнация. Въпреки, че заложните къщи отчитат увеличен човекопоток и брой сключени договори в много от тях оборотите падат, основно поради факта, че хората имат затруднен достъп до нови, атрактивни и скъпи стоки, срещу които да получат паричен заем. Докато обаче увеличения брой клиенти е по-характерен за големите заложни къщи в малките се наблюдава отлив, като естествено има и изключения. Това ги принуждава да държат високи лихвени проценти за да си гарантират издръжката и ако не успеят да оптимизират оборота на парите си рано или късно ще бъдат изправени пред фалит.