В последно време зачестиха случаите на изчезващи от гражданите мобилни телефони – обикновено това са случаите на кражба и грабеж, които по мои наблюдения достигат застрашителни размери. Най-честите схеми, по които можете да станете жертва са например когато към вас се приближи човек и ви помоли да звънне спешно под някакъв предлог. След като му подадете телефона той обикновено изчезва с него. Жертвите обикновено са жени или трудноподвижни възрастни хора, или пък има възпиращи елементи като дете в количка и т.н. За да се предпазите от кражба по този начин просто не давайте телефона си на друг, колкото и нечовешко да ви изглежда. Ако все пак прецените, че трябва да се извика спешна помощ или полиция направете го сами.
Другият вариант е стандартният грабеж, когато просто със заплаха или насилие телефонът бива отнет от своя собственик. Достатъчно рисково е и да носите своите телефони например на врата или в ръка, въпреки, че и това да са във вътрешен джоб или чанта също не е гаранция за безопасност например в родните молове или градския транспорт. Кражбите обикновено се случват след 4 часа след обяд, когато на определените от престъпниците места има голямо стълпотворение от хора. Повечето престъпници са отлични психолози и прекрасно знаят, че след тежък работен ден и близо до дома си хората са разсеяни и невнимателни и се възползват от тази слабост.
Колкото и да внимаваме все пак можем да се простим със своя мобилен телефон. Какво да правим след това? Една голяма част от хората, на които бива откраднат телефон или не пускат жалба в полицията или започват да обикалят по заложните къщи, с надеждата сами да го открият. И двата подхода са еднакво неправилни. Ако не подадете жалба в полицията правите така, че след това друг човек може да стане жертва на същото престъпление поради това, че престъпникът не е заловен, а в заложната къща служителят учтиво ще ви откаже да Ви даде информация по простата причина, че Вие нямате никакво законно право да търсите такава от него.
Правилният изход е да подадете жалба в полицията. В нея посочете обстоятелствата при които телефонът ви е изчезнал, неговите марка и модел, цвят, и отличителни белези, калъфче и най-важното неговия идентификационен номер или IMEI, който се намира под батерията. След като подадете жалбата съответния разследващ полицай пуска искане до служба ДОТИ, която засича последните телефонни номера, които са говорили с вашия телефон или пък ако е изключен чакат включване и отново чрез справка през мобилните оператори установяват на кого е сим картата , която е поставена в мобилния телефон.
Много често хората, които поставят картите си в телефона след кражбата са напълно добросъвестни владелци, които са го закупили от заложна къща, или от пазара, от ръка и т.н. и са принудени да се срещнат с разследващите органи, да дадат обяснения и обикновено телефонът се изземва с протокол за доброволно предаване и човекът губи пари.
Какви са вариантите на клиента от тук нататък? След като бъде иззет телефонът обикновено сравнително бързо се открива и крадеца. Тогава добросъвестния купувач трябва да подаде жалба в полицията по вече образуваното дознание и да претендира сумата, която е платил. Някои от клиентите, които са закупили телефони от заложни къщи и в последствие те са се оказали крадени правят грешката да потърсят правата си и пускат жалбата срещу заложната къща, което не е юридически издържано по простата причина, че както заложната къща търси правата си от заложилия крадена вещ престъпник, от него следва да си търсят правата и клиентите, защото заложната къща се явява грубо казано „посредник” в случая между престъпник и клиент, без вещта да става нейна собственост.
Да обобщим най-важните моменти за откриване на нашия мобилен телефон в случай на кражба или грабеж – незабавно подаване на жалба в полицията и предварително записване на идентификационния код, който да се съхранява отделно от телефона. Помнете, че най-висок е шанса за бързото му откриване в първите часове след отнемането му.