Блог на Заложни къщи Доверие

Заложната къща е кредитираща институция, макар и непризната като такава от българското законодателство, предлагаща предимно малки експресни кредити срещу разнообразни движими вещи. Заложните къщи съществуват от древността като интересен факт е че в различните части на света без връзки между цивилизациите начинът на работа е бил един и същи. Моделът на работа и днес е същия както е бил преди 3000 години в Китай или пък около Христа в Римската империя – човек носи своята движима вещ в заложна къща, получава срещу нея пари, а след това в определен срок трябва да ги върне иначе вещта му бива продавана и заложната къща възстановява инвестицията си.

В днешно време заложните къщи са строго регулиран бизнес с ясни правила. Една заложна къща не може да продаде вещта преди определена дата, като в България например това са 7 работни дни, а в САЩ например 1 или 2 месеца след падежа. Българското законодателство забранява продажбите на консигнация в заложните къщи, въпреки, че много други законодателства го позволяват и това е един добър страничен доход за тях. Възможността да продадеш вещта си в заложната къща също е отрязана от българския законодател, който пишейки Наредбата за дейността на заложните къщи сляпо е цитирал чужди нормативни актове без да се съобразява с тенденциите и традициите в този бизнес.

Заложната къща е и мястото, където човек може да направи наистина добра сделка – обикновено вещите, които са изложени за продажба са на значително по-ниска стойност от пазарната и ако не ви притеснява използването на стоки втора употреба наистина можете да намерите интересни неща на атрактивни цени. Това е така, защото стоката обикновено е оценявана на стойност, която като бъде прибавена към дължимата лихва , явяваща се реално печалбата трябва да съставлява стойност гарантираща бърза печалба.

Противно на широко разпространеното мнение, че това е бизнес ръководен от мутри и измамници трябва да се знае, че в България, има строги правила по отношение криминалното минало на собствениците на заложни къщи. Същото важи и за служителите – ако един комисионер в заложна къща има черни точки в свидетелството за съдимост той не може да бъде регистриран в регистъра за сделки с ценни метали в Министерство на финансите.

Същата митология цари и по отношение на това, че заложната къща прави огромни печалби от това, че взема евтино от хора в нужда техни вещи, а след това ги препродава скъпо. Това не е точно така основно по причината, че една законно работеща заложна къща в България не може да продаде една вещ по-скъпо отколкото е сборът на главницата по заема + лихвите + таксите. Ако това стане тя дължи разликата на клиента. Също невярно е е тиражираната и от медиите информация че заложните къщи оперират с крадени вещи. Това няма как да стане по причина, че никой що годе интелигентен крадец не би оставил крадена вещ в законно работеща заложна къща като Заложни къщи Доверие, защото след това по заложния билет и записите от видеокамерите същия много бързо бива идентифициран и заловен.

/div

Според официални данни на статистиката българската икономика продължава да се свива, а финансовия сектор търпи промени наложени от обстоятелствата. Бързите кредити дали от заложна къща, дали от кредитна институция се превръщат в основен източник за набавяне на средства за все повече българи. Въпреки някои от недостатъците си бързите кредити започват да се превръщат във все по-обичайна практика. Такава е и общата икономическа тенденция в целия цивилизоват свят. Залогът на лични вещи купувани в по-добрите времена и вземането на бърз кредит от заложна къща стават обичайни дори за хора, които никога не са си и представяли, че ще се нуждаят от подобен вид финансова помощ. Все пак е добре да се знае, че когато човек има нужда от бързи парични заеми може да разчита на вещите си да го спасят от някакъв финансов проблем. Въпреки широко афишираните в медиите твърдения служителите в заложни къщи не са безмилостни капиталисти, които мамят хората в нужда, и не всички заложни къщи трябва да се слагат под общия знаменател – мутри и измамници.

Съвременните български заложни къщи се борят с образа на дилъри на крадени вещи, незаконното лихварско отпускане на бързи кредити при безбожни лихви и се стремят да предложи услугите си на клиенти, които до преди кризата не се нуждаеха от подобни финансови услуги. В момента заложните къщи целят да променят създадения имидж и предлагат атрактивна финансова услуга съобразена с несигурните икономически времена. Предлаганите бързи кредити срещу движими вещи на хора от средната класа, в светли и разположени на комуникативни места помещения, срещу ясни и прозрачни условия, без силово събиране и забранени практики очертават посоката на бъдещото развитие на бизнесът кредитиране срещу залог в България.

Отворените към новаторството заложни къщи като тези от веригата „Доверие” ще бъдат финансовите институции, които за разлика от сега съществуващото болшинство заложни къщи няма да бъдат ориентирани изцяло към печалбата, а ще осъзнават обществената си функция на партньор в тежки моменти.

Освен предимството да се приемат всякакви вещи, голям плюс на заложните къщи, предвид начина им на работа е това, че бързите кредити от тях не отиват в кредитния регистър и не влияят на кредитната репутация на клиента. Ако клиентът по някаква причина не може да покрие дълга си към заложната къща просто вещта му се продава и не попада в някакви черни списъци ограничаващи достъпа му до кредитиране, както е например при бързите кредити от финансови институции. Така потребителите на експресни заеми от заложни къщи няма защо да се страхуват, че с неплащането на още един кредит ще влошат допълнително финансовото си състояние.

Въпреки, високите лихви, които са цената за тези неоспорими преимущества бързите кредити от заложни къщи се явяват един добър вариант за кредитоискателите, които се нуждаят спешно от пари без да рискуват кредитния си рейтинг и това поради неплащане да станат клиенти на частни съдебни изпълнители и събирачи на дългове.

Едно от най-често срещаните вестникарски определения за заложна къща в българските медии е „депо за крадени вещи”. До такава степен е станало нарицателно за българските заложни къщи, че чак е трудно да чуеш заложна къща без да последва нещо в стил „крадени вещи”. Но дали реално е така или просто този синоним е пришит незаслужено на институциите занимаващи се с кредитиране срещу залог? Ще представя моята гледна точка като мениджър във втората по големина верига заложни къщи в България. Парадоксалното е, че тезата, че бизнесът на заложните къщи и крадените вещи са неразделно свързани се опровергава от органите на МВР, докато медиите в търсене на сензации продължават да я преекспонират в търсене на сензации. Истината е далеч по-различна – вероятността да попаднете на крадена вещ  в работеща съгласно закона заложна къща е пренебрежимо малка. Все пак ще си позволя да дам няколко съвета, за да бъде минимизиран още повече този риск за клиента закупил стока втора употреба от заложна къща.

1.       На първо място избягвайте услугите на заложни къщи, върху които имат надпис, че работят денонощно. Обикновено кражбите, въоръжените грабежи и т.н. посегателства се извършват през тъмната част на денонощието за да задоволят моментни финансови нужди на престъпниците, които целят максимално бързо освобождаване от своята стока, като най-удобната алтернатива са имено подобни денонощи кредитни институции.  Точно в тях обикновено се пласират тези придобити по престъпен начин вещи и клиентът следва да е много по-предпазлив с тях.

2.       Въздаржайте се от покупки на „изгорели” вещи от заложни къщи със съмнителна репутация и откровено неподдържан или зле поддържан ред на регистрите за заложени и купени вещи. Обикновено малките квартални заложни къщи са точно такива. В случай, че у Вас бъде открита крадена вещ те най-вероятно ще отрекат, че са Ви я продали, а и няма да има никакви писмени доказателства, които да показват противното.

3.       Винаги изисквайте касова бележка, която да доказва продажбата, за да можете все пак в случай, че дадена вещ се окаже крадена да можете да претендирате обезщетение за причинените Ви материални вреди от заложната къща, в случай, че не успеете да постигнете споразумене за обезщетяване по извънсъдебен път.

Следо това малко отклонение посветено на предпазването на потребителя от риска да получи крадена вещ от заложна къща ще се върна на фактите, които правят работещите съгласно наредбата заложните къщи място с малък риск от крадени вещи за клиентите им.

На първо място, престъпник с някакъв процент интелигентност не би пласирал крадена вещ в заложна къща разполагаща със софтуер, регистри и отговаряща на изискванията на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за дейността на заложните къщи, а именно изискването за видеокамери. Служителите в легално работещите заложни къщи извършват залозите срещу предоставяне на лична карта от лицето, което залага. След като в резултат от действията на криминална полиция бъде задържан извършителят и той посочи къде се намира крадената вещ, разследващите органи с протокола за доброволно предаване или за претърсване и изземване получават неоспорими веществени доказателства – собственоръчно  подписан заложен билет, записи от видеокамери и свидетелски показания, с които извършителя няма дори минимален шанс да избегне присъдата.

На второ място в изчистването на имиджа като депо на крадени вещи е и самата роля на заложните къщи, които следва незабавно след изземването от разследващите органи да подадат сигнал за измама и съставяне на частен документ с невярно съдържание /чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК/. По този начин освен преследване на претърпяната имуществена вреда ще се осъществи и превенция като бъдат респектирани останалите криминално проявени, които са решили да заложат придобити по престъпен начин вещи. За съжаление голяма част от заложните къщи не преследват заложилите кредини вещи, първо защото нямат изрядна документация, за да го правят и второ не желаят да инвестират пари в юридически консултации, които понякога са в пъти по-скъпи от претърпяната вреда. В тази връзка в една следваща статия ще се постарая да разгледам основните моменти за защита на заложната къща при изземване на вещи и примерни сигнали и жалби за реализирането и.

На трето място самите законно работещи заложни къщи нямат никакъв интерес при тях или при техни клиенти да бъдат открити крадени вещи. В първия случай се уврежда доброто име на заложната къща, а във втория се подкопава така важното доверие между заложна къща и клиент. И в двата случай това има негативно отражение за бизнеса и имиджа не само на конкретната заложна къща, но и за останалите участници на пазара на кредитирането срещу залог. Необходимостта в конкретния случай да се обезщети клиента произтича от общото правило в пазарната икономика „Клиента е цар!” и морално задължение е на заложната къща сама да преследва ощетилия я престъпник и да обезщети пострадалия клиент, за да бъдат избегнати евентуални искове срещу заложната къща, на които клиентът има право.

Предвид гореизложеното мога обосновано да твърдя, че легално работещите заложните къщи не са в никакъв случай депа за крадени вещи, а кредитни институции държащи на доброто си име и доверието на клиентие си. Това, че голяма част от българските журналисти в името на единия хонорар си позволяват да търсят евтини сензации и да отразяват изключително необективно бизнеса с кредитиране срещу залог подробно съм разгледал в статията „Заложните къщи и медиите”.