Блог на Заложни къщи Доверие

Скоро в онлайн пространството излезе проекта за изменение и допълнение на Наредбата за дейността на заложните къщи. По принцип подобно действие се очакваше много по-рано предвид очевидната неефективност на така приетия нормативен акт. След многобройните критики към наредбата и от самите заложни къщи, от клинтите, а и от медиите правителството накрая реши, че е нужна промяна. Лично аз, когато за първи път чух за промените бях изключително скептичен предвид това, че Наредбата за дейността на заложните къщи очевидно беше писана от хора тотално непознаващи материята „заложни къщи”, а вероятно и същите тези хора щяха да пишат и промените. Имах и малката надежда, че все пак законотворците поне малко от малко ще се вслушат в критиките и съветите, както на клиентите, така и на самите заложни къщи, желаещи да работят законно. За съжаление тези ми надежди не бяха оправдани. Но да разгледаме по подробно така предлаганите промени.

В §1 се предвижда „В чл. 3, ал. 4 думите “паметници на културата” се заменят с „движими културни ценности”, а думите „оръжие и боеприпаси” се заменят с “както и оръжие и боеприпаси, за чието придобиване, съхраняване, носене и употреба се изисква разрешение”. За несъответствието със Закона за културнато наследство съм писал в статията „Какво не може да се залага в заложна къща? ” По интересно е, че се допълва частта от чл. 3, ал 4 в съответствие с навия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, с който на оръжия бяха приравнени и газсигналните и пневматичните оръжия, които до преди това бяха на свободна продажба и в качеството си на движими вещи не съществуваше проблем да бъдат залагани в заложна къща. Като цяло вкарването на забрана за залог на движими културни ценности не касае в голяма степен заложните къщи, защото те имат своя отделен пазар и вероятността да бъдат заложени клони силно към нула. Журналистически глупости от рода на „Гонят иманярите от заложните къщи” мога да окачествя само като лъжа и евтина сензациозност, по простата причина, че до сега няма заловени културни ценности в нито една заложна къща. Просто такива вещи не циркулират в заложните къщи. Но нашите законотворци са безкрайно далече от действителността и повече вярват на жълтата българска журналистика отколкото на докладите на собственото си МВР и Министерство на културата. Въпреки явната ирелевантоност на тази законова наредба не е излишно да я има – поне журналистите малко по трудно ще си измислят фантастични конспирации за връзки между заложните къщи и иманярите. J

В § 2. е предложено следното допълнение „В чл. 6, ал. 1 се създава изречение второ: “Заложната къща може да съхранява особено ценни вещи и вещи с висока стойност в лицензиран трезор, което се отразява в регистъра по чл. 10, ал. 1.” Неадекватността на тази разпоредба е в няколко направления: първо – никъде не се посочва дефиниция на понятето „особено ценни вещи” и „вещи с висока стойност” . Какви са тези вещи, до колко лева и т.н.  Лицензирани трезори има само в големите градове, докато в по-малките подобни услуги не се предлагат. Похвално е поне, че във въпросната разпоредба е употребена алтернативната форма „може” тоест може и да се съхранява в трезор, но може и да не се съхранява в такъв. За неудобството на клиента да чака след като плати заема, за неуредените въпроси в какъв срок трябва да заяви, че ще си вземе вещта, как е уредено правото му в такъв случай да проверява вещта нищо не се споменава. Във връзка с § 2 и § 3 е и създъваната т. 3 в чл. 10 „данни, посочващи мястото на съхранение на вещта, а когато се предвижда вещта да бъде съхранявана в лицензиран трезор – точен адрес на лицензирания трезор и номер на депозитното удостоверение”

В § 4 В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: “(3) Заложната къща, не по-късно от 24 часа след извършване на продажбата, изпраща уведомление за това до притежателя на заложния билет писмено на хартиен или друг траен носител, даващ възможност на притежателя на заложния билет да съхранява адресираната до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.”; 2. В ал. 4 след думата „може” се добавя думата „еднократно”; 3. Създава се ал. 5: “(5) Информация от регистъра по ал. 1 и от протокола по ал. 2, т. 4, която се предоставя на притежателя на заложния билет, не може да съдържа лични данни за купувача на заложената вещ.”. Промените в тази част са основно в това, че задължението на заложната къща да уведоми притежателя на заложния билет за продажбата в 24-часов срок. Докато преди това уведомлението можеше да бъде направено по e-mail или чрез SMS сега изискването е да бъде на „хартиен или друг траен носител”. На законодателя на когото е хрумнала подобна гениална мисъл искам да задам няколко въпроса точно по този член. На първо място какво е това „друг траен носител” – има няколко варианта – например електронни носители /СД, ДВД, флаш памети/, които обаче не отговяря на условието „позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация”. Неедекватността с българската действителност е просто фрапираща. Да се известяват клиентите, чиито вещи са продадени на по-висока цена – това е добро решение, гарантиращо правата на клиента, но да се изпраща на всеки е неоправдан разход, който само допълнително би натоварил клиента. Клиентите от чиито вещи могат да се прададат на по-високи цени от сбора на заем + лихви + такси са между 2 и 5 % и не би се отразило нито на клиентите, нито на заложните къщи. Ал 5 и изисквените за непредоставяне на лични данни на купувача е допълнение, което е в съответствие със Закона за защита на личните данни и по никакъв начин не се отразява в положителна или отрицателна насока на ефективността на Наредбата за дейността на заложните къщи.

§ 5. В чл. 19 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 след думите “в помещението на заложната къща” се добавя “или в лицензиран трезор”; 2. В ал. 3 се създава изречение второ: “Едрогабаритни вещи могат да се съхраняват и без опаковка, като в този случай върху тях трябва да е прикрепен номера на заложния билет.” Промяната в ал. 2 е в съответстви с направените промени в § 2. В ал. 3 обаче се предвижда изключение от общото правило за съхранение като за едрогабаритните вещи /пак не се дава определение какво е това „едрогабаритна вещ”/ съхранението може и да е без опаковка, което е може би единствената продиктувана от практиката разпоредба.

§ 6. В чл. 23 се създава ал. 6: “(6) Ако получената за вещта цена е по-голяма от обезпеченото с нея парично задължение, заложната къща уведомява заемателя и в срок до 30 дни изплаща разликата на притежателя на заложния билет.” Това е ярък пример за законотворческо недомислие – вместо всички въпроси касаещи продажбата да бъдат уредени в една глава и съответно в един член едно и също се повтаря на някалко места. Човек да се чуди – има едно уведомяване по чл 11 за извършена продажба и едно по чл 23 за извършена продажба на по-висока цена. За първото срока е 24 часа, за второто срок няма. Дали може да се пусне уведомленито за продажба и за получаването на разлика на веднъж също не е ясно. Изхождайки от тези два члена това са две различни  уведомления и за да се изпълни условието да бъдат изпратени съгласно промените в наредбата това следва да стане в срок от 24 часа след продажбата – в противен случай едното се изпраща до 24 часа, а уведомлениет за разлика може да бъде изпратено например на 29 ден и докато притежателя на заложния билет се накани да дойде, да е станал 31-я ден и правото му да получи разликата да се погаси. Галимацията и вратичките са колкото си поискаш. Подобно е и положението в § 7. „В чл. 27, ал. 2 след думата “цена” се добавя “при продажбата по реда на чл. 26”, който касае продажбата на вещи с продажна цена над 5000 лв.

В тотално недоумение обаче ме остави следната разпоредба на §1a § 8. В преходните и заключителни разпоредби се създава §1а: “§1а. Всички лица, които по занятие извършват дейност по предоставяне на парични заеми обезпечени с предоставяне на движими вещи, доколкото в нормативен акт не е предвидено друго, следва да отговарят на изискванията на тази наредба.”.Ако не съществуваше § 1 с абсолютно същия смисъл и съдържание съществуването му щеше да е оправдано, но при това положение това е абсолютно излишен парграф.

В § 9. В Приложение № 2 към чл. 10, ал. 1 след колона “Данни за заложената вещ – описание, модел, марка, година на производство, сериен №, цена” се добавя нова колона “Място на съхранение на вещта” и § 10. В т. 8 от Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2, след думите „условията за предсрочно погасяване на заема” се поставя запетая и се добавя „място на съхранение на вещта” са засегнати технически въпроси за допълнение съгласно промените в чл. 6

Като крайна оценка за предлаганите промени като положителна черта може да се посочи синхронизирането с други закони. Реално обаче няма никакъв напредък по отношение частното лихварство, оказионните магазини и златарските ателиета извършващи кредитиране срещу залог без да попадат в сферата на дейност на Наредбата. В случая се касае основно за някави козметични доработки без реално приложение и нищо не променящи в дейността на заложните къщи, които откровено бих окачествил като отбиване на номера, колкото да се замажат очите и на клиенти и на журналисти, че се прави нещо за регулиране на кредитирането срещу залог.

През последната година като човек с интереси в областта на кредитирането срещу залог наблюдавам чувствителни промени в сектора заложни къщи. Някои от тях са положителни, но са налице и доста отрицателни. Ще започна с малко история на заложните къщи след промените от 1989-та година. Почти 20 години липсваше регламент за дейността им, което направи така , че бизнесът кредитиране срещу залог да изчезне почти изцяло от речника, и да бъде заменен със силно негативно натоварения термин „лихварство”.  90-те години бяха за заложните къщи времето на кредитирането срещу записите на заповед, имотните измами и мутрите, които изградиха на заложните къщи репутацията на престъпни вертепи. Заложните къщи бяха всичко друго, но не и заложни къщи в истинския смисъл на думата. През последните 2 години, донякъде и благодарение на приетата през 2009г Наредба за дейността на заложните къщи, се забелязват няколко положителни тенденции, които до голяма степен за в бъдеще ще реабилитират заложните къщи в очите на обикновения българин.

На първо място е законовата забрана за приемане от заложна къща като обезпечение недвижими имоти. По този начин голяма част от измамниците които кредитираха срещу недвижимости и прикриваха дейността си като заложна къща постепенно започнаха да търсят други форми за да продължат дейността си. За това положително повлияха и засилените проверки по заложните къщи, което  постепенно започна да отстранява от пазара тези, които не желаеха да работят съгласно законовите норми. Другата практика, кредитиране срещу запис на заповед също доста е понамаляла, предвид забраната да не се отпускат кредити без срещу тях да има заложена движима вещ.

Втората положителна тенденция при заложните къщи е, че се наблюдава създаването на вериги от заложни къщи от най-жизнениите участници, които са спечелили доверието на клинтите си и които не се страхуват от предизвикателствата на сектор, в който има засилена конкуренция. Чрез разпознаваемостта си и наложените търговски марки се създава доверие в клиентите ползващи услугите им до голяма степен се изгражда положителен обществен образ, но ще мине много време преди дългите години на работа като сенчест бизнес да бъдат забравени и името заложна къща да бъде изчистено.

На трето място – прогнозираното от мен преди година в статията „Заложните къщи и кризата” излизане от пазара на дребните играчи се случи, като тенденцията се засили през втората половина на 2010г., а изглежда ще продължи и през цялата 2011г. Това ще има своето положително въздействие върху повишаването на качеството на обслужване в сектора. Като друг положителен факт от това бих посочил и повишаването на оборотите на останалите заложна къщи, предвид освободените ниши. Поради спецификите на пазарната икономика това обаче може да доведе в освободените територии да влязат други участници, които да потърсят своето място под слънцето, но обикновено това се отнася за нови участници, без опит, които са въпрос на време да бъдат изхвърлени от доста сложния бизнес на кредитирането срещу залог.

Четвъртата положителна тенденция е засилващата се конкуренция в сектор, където няма изразени монополи на национално ниво. Обикновено отделните вериги заложни къщи /като силните по мое мнениe в моемнта са около 7-8, а водещите са 3/ имат по-голям или по-малък дял върху определени територии от страната, като има няколко доста силни участници на местно ниво, които обаче ако не предприемат действия по разширяване на бизнаса си ще бъдат победени от сега набиращите сила вериги. Вероятно в близко бъдеще конкуренцията ще бъде доста по-засилена, като ще станем свидетели дори на драстични спадове на лихвите, което ще засили интереса към кредитирането срещу залог. Предвид спецификта и фрагментирането на бизнес сектора поне според мен няма база за картелни споразумения, които да противаречат на пазарните принципи.

Не на последно място трябва да се отчете и излизането на заложните къщи на светло, вече дейността на законно работещите заложни къщи свободно се рекламира в пресата и интернет, появиха се доста публикации по темата, които описват същността на заложните къщи, философията им, както и възможностите, които предлагат. Ограмотяването на тема заложни къщи, което ще отнеме известно време, ще предотврати възможността за спекулации от страна на медиите по темата, тъй като доста от тях обичат да се упражняват в „жълта журналистика” на гърба на институциите кредитиращи срещу залог. /Виж статията „Заложните къщи и медиите”/

Наред с положителните неща обаче ставаме свидетели и на доста отрицателни, които в голяма степен забавят процеса на възстановяване на репутацията на заложните къщи като предпочитан партньор при неотложни финансови нужди.

На първо място това са медийните атаки от всевъзможни инстанции и браншове, виждащи в заложните къщи обществен враг № 1 /за отношението на медиите по темата вижте статията „Заложните къщи и медиите”/. Упреци от страна на правоохранителните органи за измами и кредени вещи /официално опровергавани обаче от официалните статистики/, нападки от страна на бижутерите, които не издържат на конкуренцията на заложните къщи, а самите те реално начисляват огромни измислени такси „изработка” при положение, че купуват готови златни и сребърни бижута от Турция и Италия, а после ги представят като ръчна изработка….. Примерите за сатанизиране на заложни къщи са хилади, като в интерес на истината донякъде вина за това имат и самите законопослушни заложни къщи, които не взимат активна позиция и не се стараят да изяснят на постоянно облъчвания с медийни „сензации” обикновен българин разликата между заложна къща и измамници работещи под това название.

На второ място, тенденцията в бизнеса поради кризата да се включват всякакви хора, на които другия бизнес е спрял, също не бих определил като положителен. Те не разполагат нито с подготовката, нито с визията, нито с обучен пресонал, нито им е ясна философията на заложната къща. Такива хора могат с некомпетентните си действия единствено да увредят крехкото доверие, което напоследък се заражда между клиенти и работещи съгласно закона за заложни къщи. Реално те не могат да са конкуренция на веригите и в момента, в който бъде открит в тахния район офис на голяма верига заложни къщи тяхното оттегляне е въпрос на месеци.

Негативна тенденция в цялата икономика е и затегнатото кредитиране от страна на банките, засилва се тенденцията на залагане на движими вещи, за да бъдат погасявани банкови кредити. По този начин индиректно се източва финансов ресурс от заложните къщи към банките, които пък не го връщат към икономиката, поради несигурността която цари в нея. Подобно е положението и с лизингите – свити до небивало ниво, което ограничава възможностите на клиентите да получават нова и актуална стока , за която да получават по-атрактивни оценки и по-високи заеми.

Негативна тенденция според мен, поради по-горе посочения намаляващ финансов ресурс в сектора, е и ограничаването на залозите до бързо ликвидни движими вещи – бижута от ценни метали, мобилни апарати и телевизори. Това изкарва на преден план неразбирането на собствениците им за същността и фолософията на заложната къща, като институция за предоставянае на бързи потребителски кредити и финансова подкрепа експресно,  съобразно възникналата нужда. С такива действия гарантиращи ликвидността на конкретната заложна къща обаче в никакъв случай не може да се изгради обществено приемлив образ тези институции. Въпрос на време е предприелите тази вътрешна политика да започната да губят от останалите заложни къщи приемащи в залог всичко.

 Озаглавих статията по този начин по простата причина, че последната година пазара на заложни къщи в България изобилства от заложни къщи създадени от пълни дилетанти, мнозинството от които вече фалираха, а на останалите това тепърва предстои. ………. По неясни за мен причини битува мнението, че кредитирането срещу залог и управлението на заложни къщи е нещо изключително лесно, безпроблемно и високодоходно и по тези причини много привлекателно за инвестиране.

Всъщност нещата не стоят точно така – ако си мислите,  че можете да откриете заложна къща с 10 – 20 – 30 хил. лева просто насочете инвеститорския си взор в друга посока. С подобна смешна сума може да се открие заложна къща и тя да стане печеливша след n-брой години, но за това трябват 2 задължителни условия – управителят да е супер професионалист и второ да няма заложни къщи в поне 15 километров радиус ……… А и още нещо, докато разработваш заложната си къща да не се откриват близо до Вас други заложни къщи. С две думи идеални условия, които в силноконкурентната ниша на заложните къщи няма как да се случат.

За кандидат Pawn Starsе препоръчително да се запознаят с Наредбата за дейността  на заложните къщи и необходимите задължителни условия, на които следва да отговаря заложната къща. Май горепосочената сума от 10-20 хил. лева ще иде само за покриването на тези изисквания.  Основното обурудване – сигнално охранителна техника, сейфове, компютри, софтуер, везни, консумативи струват не малко пари. Решили сте вашата заложна къща да спести пари от тези „ненужни” разходи ……… Вие вече сте по пътя към фалита. Никой нормален клиент няма да отиде в някоя забита дупка, с мизерен външен вид, с писани на ръка договори /което все още се случва/ и със зле обучен и некомпетентен персонал.Пък и предвид стабилните глоби, от които сте застрашени, и които рано или късно ще ви сполетят избора да работиш съгласно закона или да изпиташ тежката му ръка просто не стои на дневен ред.

Но да приемем, че стиснете зъби и изпълните изискванията на Наредбата и отворите офиса си. За да стартира следва да приготвите 30-40 хил лева оборотен капитал, който да ви донесе печалба под формата на лихви. Но общата сума започва да става доста по-височка от предполаганата в начало. Ако не разполагате с тези средства не се надявайте на банков бизнес кредит  – банките не обичат заложните къщи и никога не биха ви го отпуснали, но ако рискувате жилището си срещу ипотека може и да се снабдите с така необходимата сума.

Стигаме до момента с персонала – квалифицирани и работили в заложни къщи на пазара има, но си има доста уловки – за да са извън този бизнес или са били хванати в злоупотреби или заложните им къщи са фалирали, като 95% от бившите служители в заложни къщи са точно такива. Ако желаете да си вземете човек, която е много по наясно от Вас, съответно как да ви краде ефективно или как да затрие създаденото от Вас смело дерзайте. А от другаде качествени служители просто няма как да вземете специалността „комисионер в заложна къща” не се преподава в нито един български университет.

И така имаме помещение, върху което се кипри надпис „Заложна къща”, но раздаването на кредити върви бавно, наемите, заплатите и текущите разходи източват малко по малко готовите пари, банката си търси вноските по ипотеката, а на 50 метра от Вас отваря врати офис на някоя голяма верига заложни къщи, която като разпознаваема марка дърпа и малкото ви създадени клиенти. ………………….. Все пак ако това ще ви подейства успокоително вие сте от 30-те процента основатели на заложни къщи, които фалират през  първите 6 месеца от стартирането си.

Преди около година написах статията „Тенденции в развитието на заложните къщи”, като една голяма част от прогнозите ми се сбъднаха. Сега във втората половина на 2011-та година ще се опитам да обобщя какво се случи до момента и какво предстои де се случи в сектора заложни къщи до края на тази година и началото на следващата.

Прогнозираното от мен отпадане на много от малките заложни къщи се състоя, но големите вериги не успяха да запълнят появилия се вакуум и се появиха нови самостоятелни играчи. Вредата от тях е очевидна – работят от 3 до 6 месеца, не успяват да издържат на конкуренцията и отпадат от пазара завличайки десетки клиенти, които завинаги загубват освен вещите си и доверието в заложните къщи като институции на които може да се разчита. Иначе веригите от заложни къщи продължават да се разрастват, като пазарният им дял им става все по-голям, но за да бъдат те основни играчи на пазара ще минат поне още няколко години, като соловите участници ще бъда изправени пред  алтернативата да се впуснат в пазар, в който конкуренцията ще ги смаже или да се присъединят към някоя от големите вериги като франчайзинг партньори или под друга правна форма.

В даден момент МВР засили натискът си върху частните лихвари, което целеше ограничаването на тази дейност и аз лично го одобрявам напълно. За съжаление обаче вместо намаляване на частното лихварство и пренасочване на клиентите към легални заложни къщи се стигна до съвсем различен ефект. Усещайки репресията на държавата голяма част от лихварите станаха заложни къщи и продължиха дейността си по даване на необезпечени с движими вещи заеми. И когато въпреки тази законова еквилибристика все пак попаднат в полезрението на опазващите реда органи вестниците, които само това и чакат, гръмват със заглавия от рода на „Заложна къща държи в робство десетки”, „Собственик на заложна къща обвинен в лихварство” и т.н. С тази негативна тенденция ще се сблъскваме в следващите години, докато държавата не намери способ за ограничаване на това явление.

Като стана дума за медиите, поне на мен приятно впечатление ми прави, че все по-малко пишат фантасмагории и жълтата журналистика по темата заложни къщи е сведена до минимум. До някъде това се дължи на факта, че много от сериозните и законопослушни заложни къщи излязоха на светло, в пъти нарасна броят на интернет сайтовете им, които открито рекламират дейността  и полагат усилия да покажат какво е заложната къща и как може да помогне във финансово труден момент. Потвърждава се правилото, че за да се спрат манипулациите, следва да им се противопостави възможно най-много информация. При наличието на толкова информация излизаща от заложните къщи, вече е доста по трудно за журналистите да се упражняват по темата, защото подобни публикации само биха подронили доверието в медията за която пишат.

Въпреки някои положителни тенденции са налице и отрицателни  – запазва се големия брой на златарски ателиета и оказиони, които фактически работят като заложни къщи, но поради несъвършенствата на законодателната рамка не попадат под разпоредбите на Наредбата за дейността на заложните къщи. Има и индикации за преминаване на досега функциониращи заложни къщи към оказионите, за да си спестят зачестилите проверки от контролните органи и не на последно място дължимите за дейността данъци. Дори с последните промени в  Наредбата нищо не се направи в тази насока, което реално постави в неравностойно конкурентно положение заложните къщи, които искат да работят законно.

Върху заложните къщи в последно време негативно влияние оказва и високата цена на златото. Това се дължи на фактът, че повечето хора предвид високата цена за залог на златото решават, че не се нуждаят реално от него, а им трябват пари и директно го оставят в заложните къщи да „изгори”. Противно на широко разпространеното мнение една заложна къща няма ни най-малък интерес една оставана за залог вещ да изгори, защото самата същност на заложните къщи е да печелят от лихви, а в случая със златото такива просто не се плащат. Много е трудно да се прогнозира как ще се движат цените на благородния метал, но ако покачването му продължи това ще засили интереса на хората към директна продажба на златните им бижута, което ще се отрази негативно върху заложните къщи.

По данни от статистиката лизингите продължават да намаляват, което води до залог на по-стари и не толкова актуални техники, както и до покупките на по-евтина техника, което пък от своя страна означава по-малка средна цена на залога, а от там и на по-ниски доходи от лихви и такси за заложните къщи. Широко разпространеното клише, че заложните къщи работят добре в криза, трябва да се перефразира – заложните къщи работят относително добре в криза, но много по-добре работят когато икономиката расте.

Нееднозначно се отразява върху заложните къщи и свитото кредитиране от страна на банките.  От една страна нуждата от свежи пари дали за бизнес, дали за текущи разходи, дали за лечение, храна и т.н. съществува, но пък банките не могат да я осигурят дали поради затегнати правила, дали поради липса на интерес да се отпускат дребни и краткосрочни заеми. От една страна нуждаещите се хора се насочват към заложните къщи, което означава нови клиенти, но от друга страна тези клиенти реално са неплатежоспособни и не могат да откупят обратно залога си. При много от заложните къщи, за да се избегне затрупване със стока се практикува ограничаване на асортимента на приеманите в залог вещи – приемат се главно бижута, мобилни телефони и лаптопи. Тази вътрешна политика на някои заложни къщи води до това, че голяма част от клиентите, които не разполагат с тези вещи биват отрязани от този вид кредитиране.

Сложната икономическа обстановка, безработицата и нарасналата битова престъпност водят до увеличен риск в заложна къща да бъде оставена движима вещ, която да е обект на престъпление и съответно с изземването и от разследващите органи заложната къща да понесе трудно възстановима щета. Тази тенденция се засилва и няма изглади дори и през следващата година да намалее.

В общи линии това са настоящите тенденции в кредитирането срещу залог, ако настъпи някаква значителна промяна в сектора заложни къщи ще се опитам своевременно да ги отразя.

В реалния живот не са рядкост ситуациите, в които човек може да се нуждае от бързи пари. В този случай заложната къща е логичният избор за бърз кредит. За разлика от тежките и тромави процедури в банките в заложните къщи можете да получите така необходимите финансови средства, като единственото неудобство, е че ще трябва да оставите своя движима вещ като обезпечение.

Как всъщност работят българските заложни къщи?

Традиционно ролята на една заложна къща е да предоставя дребни парични заеми в замяна на движими вещи като бижута, инструменти, битова техника и др. Обикновено предложената от служителя в заложната къща цена ще бъде само част от стойността на вещта /повече подробности за оценката на движими вещи можете да прочетете в статията „Как заложните къщи оценяват вещите?”/ . В замяна на вещта на клиента , комисионерът предлага определена сума, около която започват преговорите. Ако цената устройва и двете страни се сключва заложен билет подписван от заложната къща и клиента. По всяко време преди падежа на заложния билет заемателят може да върне заема + определена лихва /3%/ + начислени лихви и такси в размер между 5 и 15 %.

Един елементарен пример може да даде ясна представа за стойността на бързите кредити от заложна къща.  Основните параметри на заема са:

Оценка на залога 200 лв.

Срок на бързия кредит: 30 дни

Месечна лихва 3% – 6 лв.

Месечни такси : 9% – 18 лв.

На падежа потребителят би дължал 224 лв. за да вземе обратно заложената си вещ или 24 лева лихви и такси, за да бъде удължен срокът му  и заложния билет да стане с нов падеж.

Определено това не е най евтиният вариант на кредитиране, но определено е най-бързият. Бързият кредит от заложна къща може да ви помогне за покриване на неотложни и не особено скъпи нужди, но определено не трябва да се разглежда като вариант за дългосрочно кредитиране на скъпи проекти. Оскъпяването на заема от заложни къщи е близко до това на финансовите институции предлагащи бързи кредити, но пък е определено по-ниско рисково предвид липсата на сигурност в доходите.

Ще си позволя да дам на потребителите на бързи кредити от заложни къщи няколко съвета за да извлекат най-доброто от тях.

1.        За да получите максимума за своята движима вещ почистете я доколкото е възможно, издирете оригиналната и опаковка, и по възможност приложете към нея инструкция и гаранция. Това определено би се погледнало с по-добро око от служителя в заложната къща и той ще направи по-добра оферта.

2.       В случай, че вещта, която е предмет на договора е с особена сантиментална стойност и държите да я запазите не изисквайте от заложната къща максимума. Ако например се нуждаете от 50 лв, а заложната къща ви отпуска 100 вземането на максималния размер ще оскъпи двойно кредита.

3.       Не използвайте кредита от заложни къщи за финансиране на скъпи и дългосрочни бизнес начинания. Неговата роля е да помогне за покриване на не особено скъпите и внезапни нужди като битови сметки, закъснели вноски към банки, лечение, ремонт на автомобил или техника и т.н.