Блог на Заложни къщи Доверие

Въпреки, че много често понятието „заложни къщи” предизвиква негативни асоциации, кога заслужено, кога не толкова /виж „Заложните къщи и медиите”/ в настоящата статия ще се опитам да обясня моята гледна точка относно полезността на тези финансови институции.

 Основното предназначение на заложните къщи е да отпускат дребни потребителски кредити срещу залог на движими вещи. Подобен род кредитиране обхваща голям брой потенциални групи клиенти – от хора без трудови доходи, с които да кандидатстват за потребителски кредит в банка до хора с крупен бизнес, за посрещане на финансови нужди от оборотни средства. В първия случай залогът на вещ е единствения вариант клиента да получи пари в брой, с които да посрещне свои потребителски нужди – храна, облекло, лечение. Хората без възможност за друго кредитиране са значителна част от населението в България. Не се наемам да дам точна статистика за процентното им съотношение. Тези хора, за да могат да участват в икономическия живот се нуждаят от пари в брой и именно заложната къща е единственото място, където те могат да ги получат. В този си смисъл една заложна къща изпълнява важна социална функция – да осигурява пари на специфична група от обществото, с което същите тези хора не са принудени от нуждите си да прибягват до извършване на престъпления. Просто всеки би предпочел да получи пари срещу своя вещ, вместо да рискува извършвайки престъпления. Тази теза, зад която заставам е в остро противоречие с тезата на медиите и полицията, които твърдят че заложните къщи са „депа а крадени вещи”. В други статии подробно съм обяснил защо това не е така и вероятността да попаднете на крадена вещ е пренебрежимо малка, когато ползвате услугите на законно работещи заложни къщи. За повече информация – „Често задавани въпроси за заложните къщи”.

Следващата голяма група от населението на България масово прибягваща до услугите на заложните къщи са хората с банкови кредити, които в момента срещят трудност при покриването на вноските си. Обикновено степента им на задлъжнялост срямо доходи не позволява рефинансиране или получаване на друг кредит. Изходът е чрез набавяне на пари срещу залог да бъдат погасявани вноските. В последните 2 години именно тази група хора е в основата на увеличеното ползване на услуги от заложни къщи. По този начин косвено заложните къщи подпомагат стабилността на банковата система и намаляват дела на лошите кредити, които в противен случай биха отишли на едни съвсем различни нива. В този смисъл, в период на криза заложните къщи са едни полезни за икономиката субекти. В момента ситуацията в страната е такава – има групи хора с кредити без възможност за погасяването им, групи хора с кредити, които могат да ги погасяват, но вноските намаляват покупателната им способност и групи от хора разполагащи с финансов ресурс за покупки. Заложните къщи се явяват именно институцията трансформираща вещите, купувани през условно да ги наречем „добрите години”, в пари в брой, които пари отиват за потребление /както знаем икономиката се стимулира именно от потреблението/, вноски по кредити /стабилизира се финансовата система, а по-малкия брой лоши кредити води до по-голям разполагаем ресурс за кредитиране от банките и отново е предпоставка за ръст на икономиката/.

Една трета група заслужаваща отделно внимание и за която заложните къщи имат своята полезност са хорат с бизнес – дребен, среден, много по-рядко голям. При тях нуждите варират от оборотни средства /банковите процедури са тромави/, до средства за заплати, осигуравки с цел избягване на свътрешнофирмени сътресения или поради забавени плащания от техни доставчици или партньори. Обикновено имуществото, което залагат е на значителна стойност, за кратки срокове и обикновено при преференциални лихви. С подобни бързи кредити те осигуряват относителна стабилност и възможност на фирмата си да функционира при сложни икономически условия като днешните.

Заложните къщи оказват косвено положително влияние и върху намаляването на отрицателния баланс по външнотърговското салдо. Предвид намалената покупателна способност българинът все повече предпочита да се задоволи с вещ втора употреба, която обикновено е произведена извън страната, вместо да плати доста повече за нова. По този начин няма търсене на конкретната стока, а при липса на търсене е по-малък вноса, а от там и по-малък отрицатения баланс. По-малкия поток на средства навън и покриванеот на конкретна нужда с по-малко пари означава повече пари за потребление на вътрешния пазар, а според статистиката по-голямата част от доходите отиват за сметки и храна, която пък е основно местно производство.

За ролята си на посредник за собственик на вещ с намалена или никаква полезност към конкретния момент и намирането на нов собственик на същата тази вещ заложната къща получава възнаграждение под формата на надценка върху заложната стойност на вещта. По същия начин се осигурява преминаването на финансови средства от хората нуждаещи се от определена вещ към хората имащи нужда от пари срещу тази вещ, за да потребяват или изплащат кредити. В известна степен посредничеството от което печели заложната къща, не се отличава от получаването на комисионна при каквато и да е търговска сделка, като процентите са същите, а понякога и по-малки.

От гореизложеното мога да обобщя, че заложните къщи имат своята социална икономическа функция в следните насоки.

1.       Кредитиране на хора без възможности за друг кредит

2.       Трансформиране на вещите с малка полезност за собствениците в пари в брой

3.       Допринасят за стабилността на банковата система и по-малкия брой лоши кредити

4.       Допринасят за вливането на пари от потребление в икономиката

5.       Посредничи за намирането на купувачи на стоки втора употреба, които инече не биха имали никаква полезност за нуждаещите се от пари собственици

1.       Косвено спомага за намалена битова престъпност, и възможността затруднените от икономическата обстановка граждани да покриват сметките за битовите си разходи.

Последната седмица събуждайки се сутрин винаги по някоя телевизия попадам на представител на фирмите за събирана на дългове наричани за краткост със звучната българска дума колектори, който обяснява колко честна и почтена професия е това. Това ме подсети за един неотдавнашен случай, при който една журналистка ми зададе въпроса „Кога прибягвате до силово събиране на кредити?”  реших, че е крайно време да разгледам въпросът с отношението на легално работещите заложни къщи към подобни нехарактерни методи за възвръщане на инвестициите.

Когато госпожата ми зададе въпроса за силовото събиране, аз отговорих с друг въпрос „А вие изобщо имате ли идея какво е заложна къща и как е регламентирана дейността и?” След като ми отговори, че не е добре запозната, но пък това всички го знаят се наложи надълго и нашироко да обяснявам принципи на работа, обезпечаване на заема и удовлетворяване на заложната къща – кредитор. За съжаление обаче, се оказа, че същото мнение битува и в голяма част от обществото, за които заложна къща е синоним на измама, мутри, силово събиране на дългове и безбожни лихви. 

Това, което трябва да се знае за законните заложни къщи в България към които смятам, че принадлежат и представляваните от мен Заложни къщи Доверие е, че механизмът им на работа изключва каквато и да е нужда от силово събиране. Подобни методи от край време са присъщи на частните лихвари, на псевдозаложните къщи работещи извън закона с частни необезпечени кредити, а отскоро и на банките и финансовите институции за бързи кредити. В една легално работеща заложна къща кредитът се обезпечава със заложена движима вещи, и в случай на невръщане на дълга заложната къща продава обезпечението и се удовлетворява от сумата, като с това се погасяват всичките и претенции към клиента. При този модел на работа не съществува момент както е при необезпечените кредити налагащ странична помощ за възстановяване на инвестицията.

В този смисъл е и една от разпоредбите на Наредбата за дейността на заложните къщи – „Чл. 27. (1) С осъществяването на продажбата на заложената вещ се погасяват всички обезпечени с нея парични задължения на заемателя към заложната къща, дори ако общият им размер е по-голям от получената цена.” На тази база заложната къща няма никакво право да търси нещо допълнително от заемодателя и ако това стане клиентът е в пълното си право да се обърне към съответните държавни органи.

 В последно време не е рядко явление човек да се окажа във  финансово затруднение. Възможно е да трябват пари, заплатата да е далече, приятелите да не са в по-добро положение, а нуждата да изисква спешното им набавяне. Точно за подобни ситуации са създадени заложните къщи. Същността на тези финансови институции се състои в това, че клиентът дава своя вещ  в залог срещу отпускана му от заложната къща сума. В ролята на обезпечение могат да бъдат най-разнообразни вещи, като в зависимост от типа вещи, които преимуществено  се залагат заложните къщи могат условно да се разделят на следните видове:

1.       Заложни къщи залагащи часовници – при тях в ролята на залог играят преимуществено часовниците. Акцентът е върху скъпите и известни марки часовници, които могат да бъдат от благородни метали, с инкрустирани скъпоценни камъни и т.н екстри влияещи на оценката им. Заслужава си де се отбележи, че в качеството на обезпечение пред заложната къща, може да се залагат часовници с антикварна стойност, но обезателно произведени след 1800-ната година, като най-важното условие за тях, а и за другите видове часовници е да са работещи и с добър външен вид. Предпочитани от заложните къщи са часовниците със златни или позлатени корпуси, които се явяват един от основните видове залози. За по-скъпите и редки часовници повечето заложни къщи определено ще искат да научат повече и затова е предимство ако часовникът е придружен с кутия, документи от покупката,  сертификати, като след това оценката и отпускането на сумата е формалност. Услугите на подобни заложни къщи се използват предимно от заможни хора, на които се налага бързо да разрешат даден финансов проблем, като часовниците предвид значителната им стойност много рядко „изгарят”.

2.       Заложните къщи приемащи в залог изделия със скъпоценни камъни както и самите скъпоценни камъни също съществуват, но са може би най-редкия вид от всички изброени. Бижуто следва да отговаря на изискванията на заложната къща, като всяка специализирана в този вид дейност заложна къща, има собствени изисквания за сума, чистота и т.н. В ролята на залог най често влизат бижута с брилянти, изумруди, рубини и други скъпоценни камъни. Клиентите на тези заложни къщи са хора с доста добри финансови възможности и невръщането на дадените заеми на практика не се разглежда като вариант. В България подобни тясно профилирани заложни къщи няма, едно поради спецификата на материята скъпоценни камъни и липсата на подготвени ювелири, второ поради значителните средства, които подобна заложна къща изисква. В нашата страна единствено Заложни къщи Доверие разполагат с подготвени в Израел служители по специалността „оценка на скъпоценни камъни” и са в състояние да дадат адекватна оценка на скъпоценни камъни и бижута с тях.

3.       Често срещани напоследък и в България са автозаложните къщи. Този вид кредитиране си има своите особености, поради факта, че автомобилите са специфичен вид движими вещи за чието прехвърляне трябва да се спази определена регламентирана от закона формална процедура. Автозалоните къщи предпочитат да приемат в залог обикновено автомобили на възраст 5 – 7 години, но за разлика от тези чуждестранните институции от този тип в нашата страна могат да се приемат и 12-18 годишни МПС-та, но при различните заложни къщи има отделни вътрешни правила и условия за това. Автомобилът задължително трябва да е изправен, да няма тежести, да е запазен като външен вид. Отделен е въпросът със собствеността на машината. Заложните къщи приемат в залог автомобил от собственика или от човек с генерално пълномощно да се разпорежда с него. Машини на лизинг не се приемат. Клиентите на автозаложните къщи са хора от всякакви социални слоеве с различни доходи, а залозите варират от няколкостотин до няколко десетки хиляди лева.

4.       Най-многочислената група заложни къщи, които се срещат в световен мащаб това се заложните къщи залагащи злато. Популярността се дължи на високата ликвидност на златото, сравнително лесното усвояване на материята по оценката му, широкото разпространение сред населението на златни бижута, което позволява да се обхване възможно най-широк кръг от възможни клиенти.

5.       Последната група заложни къщи също е често срещана, това са тези, които залагат битова техника и електроника.  Главния критерий за да бъде заложена подобна вещ е техниката да е изправна, с добър външен вид и не на последно място да е актуална. С най-голяма популярност се ползват мобилните телефони, лаптопите, настолните компютри, видеокамерите и цифровите фотоапарати. Ако уредът е с фабрична опаковка, или в гаранция това също влияе върху цената, която ще получите за тях. Заложните къщи залагащи битова техника са предимно за средната категория хора, които не разполагат със скъпи ювелирни изделия или автомобили и битовата електроника е техния вариант да разрешат внезапно възникнали финансови проблеми.

На фона на гореописаните видове къде са българските заложни къщи? В България има чисти автозаложни къщи и такива работещи само със злато. Заложни къщи работещи със скъпоценни камъни и скъпи часовници са единици, като това обикновено е допълнение към другите вещи, които залагат. Типичната българска заложна къща залага всичко, което служителите и могат да оценят и отказва единствено вещите на значителна стойност, които не може да финансира или такива, които не може да оцени или да развърже бързо.