В последно време позабравената тема заложни къщи, отново е по водещите страници на вестниците и както в доброто старо време за тези институции се твърди, че са сред основните генератори на битова престъпност. В не една публикация може да се прочете как понятието заложна къща е синоним на сива икономика, търговия с крадени стоки, измами с имоти и т.н. И обикновения читател вярва, защото така твърдят уважавани печатни медии, които обаче както показва практиката в България, са просто средство за манипулиране на обществено мнение. Кой е заинтересован от създаването на негативен имидж на заложните къщи е известно – конкурентни кредитни институции, целящи чрез очерняне на името заложна къща, да привлекат техните клиенти. А какво по-лесно от това да се ангажират няколко високотиражни медии, които само с един свой брой могат да достигнат до стотици хиляди хора и да създадат мнение в тях, че заложните къщи са източникът на всички злини. А обикновеният читател ще вярва, защото той в повечето случаи е виждал заложна къща само от отсрещния тротоар и дори няма идея каква е философията на тези финансови институции и възможностите, които предлагат. Няма и как да разбере, защото медиите са формирали в него представата за заложната къща като център на беззаконието и несправедливостта в държавата, и прочелия вестника човечец, ще се пази от тях като дявол от тамян.
Смело представители на полицията заявяват, че основната причина за увеличената престъпност, основно кражби и грабежи, е по вина на същите тези заложни къщи. И читателят вярва, защото как може да не вярваш на органа призван да те пази? И заложните къщи стават още по-черни в очите на хората. Но никой не си задава въпроса това истина ли е? Наистина ли в заложните къщи има крадени вещи? Отговорът и на двата въпроса е НЕ, заложните къщи не са тези, които подпомагат престъпността и в тях числото на крадени вещи не се мери с проценти а с промили. Вероятно на който и да е пазар в България има поне 10 пъти повече крадени вещи отколкото в заложните къщи. Но това не е изгодно да се обяви на обществеността, просто защото противоречи на вече създадени образ на заложните къщи. Кой вестник правил тираж в продължение на години чрез публикуването на сензационни статии описващи сатанинската същност на заложните къщи ще се съгласи безпристрастно да отрази реалността в сектора кредитиране срещу залог? Отговорът е лесен – никой, просто е по-лесно да напишем нещо сензационно и невярно, вместо чрез сериозна журналистика да се покаже как през последните три години бизнесът на заложните къщи претърпя сериозни промени и вече лихварските изцепки от легитимирали се като законно работещи заложни къщи се броят на пръсти.
Но вместо да се отчете този прогрес, че заложните къщи вече са чист и законен бизнес, медиите продължават да експлоатират темата за евтини сензации и тиражност. Обвиняват заложните къщи, че помагат на крадците, като пласират крадени вещи, а не казват, че никой поне малко интелигентен грабител не би заложил крадени вещи в заложна къща с камери и изрядно водена документация. Никой не казва и как самите заложни къщи стават жертви на същата тази престъпност, защото в повечето случаи престъпниците залагащи в заложни къщи са и достатъчно глупави и бързи биват разкривани. Когато това стане, крадената вещ се изземва и заложната къща търпи загуби, които в повечето случаи не може да бъде възстановена. По тази логика каква е ползата на заложната къща да вземе вещ предмет на престъпление? Голяма част от заложните къщи имат собствени практики за това как да се предпазят от залог на крадени вещи, но на никой крадец не му го пише на челото, че е такъв и риск от това да се приеме вещ обект на престъпление винаги има. Това е и един от рисковете да си работеща съгласно закона заложна къща в България.