От известно време следя сериала PawnStars по History и всеки път се убеждавам, че колкото и напредничав и динамичен да е бизнесът на заложните къщи в България ще мине много време да достигнем нивото на развитие на кредитиране срещу залог в САЩ. От това което виждам бизнесът на заложните къщи в Щатите в техническата си част е на около 90 % сходен с този в България, но останалите 10% правят огромните разлики. 
На първо място самата визия на техните заложни къщи – светли, широки помещения с приветлив персонал. За сравнение в една голяма част от заложните къщи в България персоналът е съставен от служители, които в най-добрия случай могат да бъдат описани като „тъмни балкански субекти”. Да видиш служител в заложна къща със спортен екип и тежък златен синджир на врата в съчетание с намръщена физиономия е българската класика относно персонала. А ако е лято пак съвсем нормално е същия този служител да се намира пред заложната къща по потник и да си прави слънчеви бани, а влизането ви в заложната къща да предизвика откровено враждебното му отношение за това, че прекъсвате тази тъй важна за красотата му процедура. За униформено облекло 90% от заложните къщи дори не са се замисляли. А после гражданите смятали, че заложните къщи са свърталища на мутри? Ами с подобна политика по отношение на персонала от собствениците целия бизнес ще страда и дълго време клиентите ще се отнасят с недоверие.
Друга съществена особеност на заложните къщи в САЩ е че са обединени от National Pawnbrokers Association, която е изключително силна организация разполагаща със съответно лоби в законодателните органи и полагаща значителни грижи, за това бизнесът заложни къщи в Северна Америка да се ползва с много по-добро име отколкото в България. Родната Асоциация на заложните къщи, поне аз лично не съм забелязал да е направила нещо, с което да защити интересите на членовете си или да направи кампания по изчистване на негативния обществен образ изграден на българските заложни къщи. Правят се 2-3 пресконференции, на която ръководството на БАЗК обикновено се оплаква от това колко е тежко да си заложна къща и толкоз. За сравнение NPAв САЩ организира редица благотворителни инициативи, с които показват, че не са някакви елементарни лихвари, а организация със социална ангажираност и роля в обществото. Благотворителни кампании, като даряване на музикални инструменти за социално слаби, студентски стипендии в университети, дарения за семействата на загинали полицаи, обучителни семинари и т.н. са част от програмата за изграждане на положителен имидж. Това, че има ежегодни награди за принос към индустрията няма да го коментирам изобщо.
На следващо място бих посочил политиката по откритост, която заложните къщи в САЩ провеждат по отношение на дейността си. Дори и най-малката заложна къща има сайт, рекламира дейността си, пише за това какви са предимствата на кредита срещу залог, не се притесняват да покажат офисите и лицата на служителите си. В България си се работи кротко, тихо и без афиширане, като за това си има причини – една значителна част от фирмите обявяващи себе си за заложна къща просто работят в сивия сектор, не плащат данъци и осигуровки и се плашат от това да не привлекат вниманието на държавните органи. Докато заложните къщи в България продължават да се крият, и единици собственици или управители опитват да направят нещо за репутацията им кредитирането срещу залог в страната ни и уважението към сектора заложни къщи няма да заеме подобаващото му се място.