Последната седмица събуждайки се сутрин винаги по някоя телевизия попадам на представител на фирмите за събирана на дългове наричани за краткост със звучната българска дума колектори, който обяснява колко честна и почтена професия е това. Това ме подсети за един неотдавнашен случай, при който една журналистка ми зададе въпроса „Кога прибягвате до силово събиране на кредити?” реших, че е крайно време да разгледам въпросът с отношението на легално работещите заложни къщи към подобни нехарактерни методи за възвръщане на инвестициите.
Когато госпожата ми зададе въпроса за силовото събиране, аз отговорих с друг въпрос „А вие изобщо имате ли идея какво е заложна къща и как е регламентирана дейността и?” След като ми отговори, че не е добре запозната, но пък това всички го знаят се наложи надълго и нашироко да обяснявам принципи на работа, обезпечаване на заема и удовлетворяване на заложната къща – кредитор. За съжаление обаче, се оказа, че същото мнение битува и в голяма част от обществото, за които заложна къща е синоним на измама, мутри, силово събиране на дългове и безбожни лихви.
Това, което трябва да се знае за законните заложни къщи в България към които смятам, че принадлежат и представляваните от мен Заложни къщи Доверие е, че механизмът им на работа изключва каквато и да е нужда от силово събиране. Подобни методи от край време са присъщи на частните лихвари, на псевдозаложните къщи работещи извън закона с частни необезпечени кредити, а отскоро и на банките и финансовите институции за бързи кредити. В една легално работеща заложна къща кредитът се обезпечава със заложена движима вещи, и в случай на невръщане на дълга заложната къща продава обезпечението и се удовлетворява от сумата, като с това се погасяват всичките и претенции към клиента. При този модел на работа не съществува момент както е при необезпечените кредити налагащ странична помощ за възстановяване на инвестицията.
В този смисъл е и една от разпоредбите на Наредбата за дейността на заложните къщи – „Чл. 27. (1) С осъществяването на продажбата на заложената вещ се погасяват всички обезпечени с нея парични задължения на заемателя към заложната къща, дори ако общият им размер е по-голям от получената цена.” На тази база заложната къща няма никакво право да търси нещо допълнително от заемодателя и ако това стане клиентът е в пълното си право да се обърне към съответните държавни органи.