Въпреки, че много често понятието „заложни къщи” предизвиква негативни асоциации, кога заслужено, кога не толкова /виж „Заложните къщи и медиите”/ в настоящата статия ще се опитам да обясня моята гледна точка относно полезността на тези финансови институции.
Основното предназначение на заложните къщи е да отпускат дребни потребителски кредити срещу залог на движими вещи. Подобен род кредитиране обхваща голям брой потенциални групи клиенти – от хора без трудови доходи, с които да кандидатстват за потребителски кредит в банка до хора с крупен бизнес, за посрещане на финансови нужди от оборотни средства. В първия случай залогът на вещ е единствения вариант клиента да получи пари в брой, с които да посрещне свои потребителски нужди – храна, облекло, лечение. Хората без възможност за друго кредитиране са значителна част от населението в България. Не се наемам да дам точна статистика за процентното им съотношение. Тези хора, за да могат да участват в икономическия живот се нуждаят от пари в брой и именно заложната къща е единственото място, където те могат да ги получат. В този си смисъл една заложна къща изпълнява важна социална функция – да осигурява пари на специфична група от обществото, с което същите тези хора не са принудени от нуждите си да прибягват до извършване на престъпления. Просто всеки би предпочел да получи пари срещу своя вещ, вместо да рискува извършвайки престъпления. Тази теза, зад която заставам е в остро противоречие с тезата на медиите и полицията, които твърдят че заложните къщи са „депа а крадени вещи”. В други статии подробно съм обяснил защо това не е така и вероятността да попаднете на крадена вещ е пренебрежимо малка, когато ползвате услугите на законно работещи заложни къщи. За повече информация – „Често задавани въпроси за заложните къщи”.
Следващата голяма група от населението на България масово прибягваща до услугите на заложните къщи са хората с банкови кредити, които в момента срещят трудност при покриването на вноските си. Обикновено степента им на задлъжнялост срямо доходи не позволява рефинансиране или получаване на друг кредит. Изходът е чрез набавяне на пари срещу залог да бъдат погасявани вноските. В последните 2 години именно тази група хора е в основата на увеличеното ползване на услуги от заложни къщи. По този начин косвено заложните къщи подпомагат стабилността на банковата система и намаляват дела на лошите кредити, които в противен случай биха отишли на едни съвсем различни нива. В този смисъл, в период на криза заложните къщи са едни полезни за икономиката субекти. В момента ситуацията в страната е такава – има групи хора с кредити без възможност за погасяването им, групи хора с кредити, които могат да ги погасяват, но вноските намаляват покупателната им способност и групи от хора разполагащи с финансов ресурс за покупки. Заложните къщи се явяват именно институцията трансформираща вещите, купувани през условно да ги наречем „добрите години”, в пари в брой, които пари отиват за потребление /както знаем икономиката се стимулира именно от потреблението/, вноски по кредити /стабилизира се финансовата система, а по-малкия брой лоши кредити води до по-голям разполагаем ресурс за кредитиране от банките и отново е предпоставка за ръст на икономиката/.
Една трета група заслужаваща отделно внимание и за която заложните къщи имат своята полезност са хорат с бизнес – дребен, среден, много по-рядко голям. При тях нуждите варират от оборотни средства /банковите процедури са тромави/, до средства за заплати, осигуравки с цел избягване на свътрешнофирмени сътресения или поради забавени плащания от техни доставчици или партньори. Обикновено имуществото, което залагат е на значителна стойност, за кратки срокове и обикновено при преференциални лихви. С подобни бързи кредити те осигуряват относителна стабилност и възможност на фирмата си да функционира при сложни икономически условия като днешните.
Заложните къщи оказват косвено положително влияние и върху намаляването на отрицателния баланс по външнотърговското салдо. Предвид намалената покупателна способност българинът все повече предпочита да се задоволи с вещ втора употреба, която обикновено е произведена извън страната, вместо да плати доста повече за нова. По този начин няма търсене на конкретната стока, а при липса на търсене е по-малък вноса, а от там и по-малък отрицатения баланс. По-малкия поток на средства навън и покриванеот на конкретна нужда с по-малко пари означава повече пари за потребление на вътрешния пазар, а според статистиката по-голямата част от доходите отиват за сметки и храна, която пък е основно местно производство.
За ролята си на посредник за собственик на вещ с намалена или никаква полезност към конкретния момент и намирането на нов собственик на същата тази вещ заложната къща получава възнаграждение под формата на надценка върху заложната стойност на вещта. По същия начин се осигурява преминаването на финансови средства от хората нуждаещи се от определена вещ към хората имащи нужда от пари срещу тази вещ, за да потребяват или изплащат кредити. В известна степен посредничеството от което печели заложната къща, не се отличава от получаването на комисионна при каквато и да е търговска сделка, като процентите са същите, а понякога и по-малки.
От гореизложеното мога да обобщя, че заложните къщи имат своята социална икономическа функция в следните насоки.
1. Кредитиране на хора без възможности за друг кредит
2. Трансформиране на вещите с малка полезност за собствениците в пари в брой
3. Допринасят за стабилността на банковата система и по-малкия брой лоши кредити
4. Допринасят за вливането на пари от потребление в икономиката
5. Посредничи за намирането на купувачи на стоки втора употреба, които инече не биха имали никаква полезност за нуждаещите се от пари собственици
1. Косвено спомага за намалена битова престъпност, и възможността затруднените от икономическата обстановка граждани да покриват сметките за битовите си разходи.