Един от основните моменти правещи така, че заложните къщи да бъдат избягвани от клиентите е това, че много хора се притесняват да не би да получат прекалено ниска цена за вещите си. В основата на тези опасения се корени неразбирането как реално заложните къщи формират цената за залог на вещите. Обикновено идвайки в заложната къща клиентът има някаква негова представа за стойността на вещта си, която обикновено е сумата от покупна стойност на вещта + сантиментална стойност + процент презастраховка, като последните реално не може да бъда взети под внимание от комисионера, но пък влияят в значителна степен върху исканата от клиента сума.
Най-често неудовлетворение предизвикват цените на мобилните апарати, които по мои наблюдения са най-бързо губещите стойност вещи в една заложна къща. Клиентът обикновено е закупил мобилния си апарат през миналата година на стойност примерно 500 лв. Влизайки в заложната къща той има идеята, че може да вземе за него поне половината. Проблемът идва от това, че през тази една година обикновено не е следил как са паднали цените и че към момента на залога същия мобилен апарат чисто нов и с гаранция може да бъде открит за 210 лв. Колко при това положение би следвало да даде заложната къща за апарат втора употреба? Отговорът е между 40 и 50 %, от моментната продажна цена като това точно колко зависи от различни фактори. И тук обикновено се случва конфликта между цената на телефона давана от заложната къща и тази очаквана от клиента. Кой от двамата е прав и има по-голямо основание оставям читателят да прецени сам.
Друг масов конфликт на очакванията е с бижутата от благородни метали – злато, сребро, платина. Отива клиентът и купува едно златно бижу от златарско ателие и заплаща за него примерно 65 лв. на грам. Но почувствал някаква момента нужда от пари решава да обърне отново злато във финикийски знаци използвайки обикновено заложна къща, защото доказано получава повече отколкото в златарските ателиета. Каква е обаче изненадата му когато за бижутата получи между 33 и 38 лв на грам. Започва да се чуди дали медиите масово тръбящи, че инвестицията в злато е сигурна защита лъжат или заложната къща се опитва да го прецака? Отговорът е нито първото, нито второто. Медиите са прави за инвестицията в злато и това, че е убежище за финансите, но визират инвестиционното злато /За справка вижте статията „Как се инвестира в злато?”/. А заложната къща определя цената спрямо борсовата такава, като не калкулира примерно цената за труд, която е основно перо увеличаващо крайната стойност при златните бижута.
Реалността е такава, че клиентът не винаги е прав изисквайки определена цена, но пък винаги може предварително да се информира колко приблизително би получил за дадена вещ по телефон или електронна поща и да се спести неудобството да ходи до заложната къща ако така обявената сума не го устройва.