Не напразно се твърди, че парите придобиват най-голямо значение в момента когато усетим пълното им отсъствие. Когато нуждата от финансови средства е най-необходима, а няма от къде да бъдат взети е добре да си припомним , че на света има заложни къщи. Съществуващият от столетия начин за набавяне на пари срещу залог на златни бижута или други ценности в периоди на криза като настоящия отново е популярен. До неотдавна банковото кредитиране взимаше сериозен превес сред способите за набавяне на финанси, но предвид свитото заради кризата кредитиране и завишените критерии за отпускане заложните къщи преживяват своеобразен ренесанс и хората масово започват да се обръщат към тях за помощ в трудните моменти.
Заложните къщи в Европа възникват още през петнадесети век в италианската провинция Ломбардия, за това и в някои части на света са по-популярни като ломбарди. Любопитна подробност от това време е, че дори тогава са съществували правила в кредитирането срещу залог. Освен злато в тогавашните времена са се приемали и дрехи и обувки, като заемателят е бил длъжен за докаже пред заложната къща, че това не са последните му дрехи и че няма да ходи из града по бельо.
За много хора представата за заложна къща е формирана от медиите или от собствени наблюдения и обикновено асоциацията е с някаква тясна и мизерна дупка, с една специфична категория хора с не особено чисто минало и съмнителна коректност в бизнес отношенията. Но реалността не е такава. Дори и в България в последно време се засили тенденцията на заложните къщи повече да приличат на банкови клонове с всички атрибути на сериозни финансовите институции – компютри, софтуер, компютърна наблюдение, униформен персонал и т.н.
Но въпреки все по засилващата се прилика три основни неща отличават заложната къща и те са скоростта на обслужване, дискретността и безотказността. За да заложните нещо в заложна къща единственият необходим документ е личната карта. Никой няма да ви попита защо са ви нужни парите, къде и как смятате да ги инвестирате или похарчите, няма да се търсят документи от работодател и да се правят проучвания. Процедурата е максимално опростена – вие предавате за оценка движима вещ с определена стойност, а в замяна получавате от служител в заложна къща определена парична сума. Необходимите ви средства могат да бъдат получени буквално за няколко минути.
Очевидното предимство на заложните къщи е, че парите се получават без забавяне – тук и сега. Още повече в момента когато банките практически не кредитират населението. И преди кризата парите от банка не се получаваха веднага. И тогава и сега се изискват документи, поръчители, ипотеки и се налага да се чака. А в заложната къща всичко е много по-просто – даваш примерно златното бижу, оценява се и договорът се сключва, а средствата се отпускат практически моментално. И от клиента зависи да избере срока за който ще ползва кредита – седмица, десет дни или месец.
Друга разлика от банките е в размера и условията при които се отпуска кредитът. Заемът срещу залог обикновено не е голям като размер. Цената на движимите вещи се отличава от тази на магазините защото при оценката влияят много фактори – износване, външен вид и др. Що се отнася до златните бижута с камъни те обикновено не се приемат под внимание /Виж „Как заложните къщи оценяват вещите?/
На следващо място след златото в заложните къщи като най-голям дял може да се посочи електрониката – мобилни апарати, лаптопи, компютри, телевизори, DVDи всякакви други модерни електронни джаджи. При залог на електроника и битова техника оценката се прави като се има предвид марката, модела, дали има гаранция, дали работи, външен вид и др. Като правило загубилата актуалността си техника не се приема.
За да получи вещта си обратни единственото, което е длъжен да направи клиента е да заплати главницата заедно с дължимите лихви и такси. Ако няма тази възможност може просто да заплати лихва за миналия период и договорът му да се удължи така, че да получи възможност на по-късен етап да получи вещта си.